Радев се спъна в собствения си указ
Репликата му във Facebook съответства с суматохата на Българска социалистическа партия и градската десница от избора на Маринов за Министерство на вътрешните работи началник
Играта по най-високите етажи на страната загрубя. Като доказателство на изречената мисъл от един остарял френски публицист, че мирът е единствено къса отмора сред войните. След 8 дни, в които президентът Румен Радев бавеше освобождението на Младен Маринов като основен секретар, през вчерашния ден заветният параф беше ударен. С което казусът „ указът на Маринов " би трябвало да го отнесем към нарасналата нервност в страната или към незадоволителния административен потенциал поради изострената липса на фрагменти у нас. Или пък на догатката, че Радев е почитател на една от легендите на американската войска – Колин Пауъл и на известната му мисъл, че да бъдеш виновен значи от време на време да вбесяваш другите.
За всеобща изненада, до момента в който вкарваха документите за новите министри в деловодството на Народното събрание, президентът направи персонално изявление във фейсбук. Оказа се, че той е поставил автограф освен поради към този момент изрядната процедура. А тъй като бил в допълнение стимулиран от недостатъци, пропуски и кавги в работата на силовото министерство. И в случай че дотук не беше ясно дали досегашният основен секретар или министър Радев са сгазили лука в очите на Радев, то идващото му изречение е еднопосочно. Президентът уведомява премиера, че кадровото решение на Борисов да постави Маринов за министър се приема сериозно от обществото. С една дума – Радев на драго сърце, въпреки и късно, подписва указа за избавление. Но с още по-голямо наслаждение отбелязва, че решението за назначението на министъра е персонално на Борисов.
И че в случай че зависи от президента, той надали ще го направи.
Когато един главнокомандващ каже сходни думи за бъдещия министър на вътрешните работи, това
не е нито партийна задявка, нито политическа конспирация
Остава изявлението или да е доста персонално, или да не е негово. Факт е, че президентът много се изнерви от Министерство на вътрешните работи поради фамилни транспортни проблеми – и поради гонките на жена му с БМВ-то, и поради злополуката на татко му с триколката.
Но е истина, че напоследък Радев доста приглася на кресливата съпротива. Не единствено на партийните приятели в Народното събрание, само че и на градската десница, която остана отвън него. Някак натрапчиво президентските слова съответстват със мнението на „ Демократична България ", пуснато в неделя. В което предводителят на „ протестърите " Христо Иванов приканва да не се избира Маринов. Защо ли? Защото останалите хора на Атанас Атанасов в службите към този момент няма да дърпат конците там.
Няма по какъв начин елементарно да прежалят обстоятелството, че за първи път от десетилетия отпред на министерството сяда не партиен кадър, а експерт, минал през всички стъпала в системата. Трудно е този човек да го преметнат за назначения, СРС-та или спецоперации. Затова и в случай че се препъне кандидатурата му, идва следващия бушон, който ще си чака времето, с цел да изгърми.
Логиката на партийния катран, който се излива върху Маринов, е явна. И е тъпо, че намесват президента в ченгеджийската битка като го накараха да се спъне в личния си декрет. Защото го слагат в неуместното състояние
да дава отговор на въпросите на властта
за какво е назначил Маринов за основен секретар преди година и половина и за какво до момента не го е упрекнал за нито една от осъществените интервенции. А публиката чака отговорите на други два.
Първият е - кое е това общество, което приема сериозно Маринов? Полицаите, които от седмици чакат да се възстановява работата им, синдикатите, които не дадоха даже 100 дни толеранс за работата му, тъй като считат, че е изцяло квалифициран и задоволително действен. Или европейските служби, които първи го поздравиха. Не от учтивост, а тъй като от година и половина работят с него и дружно осъществиха взаимни интервенции. Една от тях под управлението на Европол приключи с секване на рекордна контрабанда.
И вторият е какво чака президентът от Маринов след тежките си думи - да се обиди като Александър Манолев и да изиска министър председателят да отдръпна номинацията му? Да направи обществено допитване дали се харесва на обществото? Това е неуместно. Защото по изискване Министерство на вътрешните работи шефовете са измежду най-недолюбваните ръководещи. Затова и не попадат в рейтингите. Не приказват красиво, не се показват внимателно. Броят нарушителите, а не електората.
standartnews.com
Играта по най-високите етажи на страната загрубя. Като доказателство на изречената мисъл от един остарял френски публицист, че мирът е единствено къса отмора сред войните. След 8 дни, в които президентът Румен Радев бавеше освобождението на Младен Маринов като основен секретар, през вчерашния ден заветният параф беше ударен. С което казусът „ указът на Маринов " би трябвало да го отнесем към нарасналата нервност в страната или към незадоволителния административен потенциал поради изострената липса на фрагменти у нас. Или пък на догатката, че Радев е почитател на една от легендите на американската войска – Колин Пауъл и на известната му мисъл, че да бъдеш виновен значи от време на време да вбесяваш другите.
За всеобща изненада, до момента в който вкарваха документите за новите министри в деловодството на Народното събрание, президентът направи персонално изявление във фейсбук. Оказа се, че той е поставил автограф освен поради към този момент изрядната процедура. А тъй като бил в допълнение стимулиран от недостатъци, пропуски и кавги в работата на силовото министерство. И в случай че дотук не беше ясно дали досегашният основен секретар или министър Радев са сгазили лука в очите на Радев, то идващото му изречение е еднопосочно. Президентът уведомява премиера, че кадровото решение на Борисов да постави Маринов за министър се приема сериозно от обществото. С една дума – Радев на драго сърце, въпреки и късно, подписва указа за избавление. Но с още по-голямо наслаждение отбелязва, че решението за назначението на министъра е персонално на Борисов.
И че в случай че зависи от президента, той надали ще го направи.
Когато един главнокомандващ каже сходни думи за бъдещия министър на вътрешните работи, това
не е нито партийна задявка, нито политическа конспирация
Остава изявлението или да е доста персонално, или да не е негово. Факт е, че президентът много се изнерви от Министерство на вътрешните работи поради фамилни транспортни проблеми – и поради гонките на жена му с БМВ-то, и поради злополуката на татко му с триколката.
Но е истина, че напоследък Радев доста приглася на кресливата съпротива. Не единствено на партийните приятели в Народното събрание, само че и на градската десница, която остана отвън него. Някак натрапчиво президентските слова съответстват със мнението на „ Демократична България ", пуснато в неделя. В което предводителят на „ протестърите " Христо Иванов приканва да не се избира Маринов. Защо ли? Защото останалите хора на Атанас Атанасов в службите към този момент няма да дърпат конците там.
Няма по какъв начин елементарно да прежалят обстоятелството, че за първи път от десетилетия отпред на министерството сяда не партиен кадър, а експерт, минал през всички стъпала в системата. Трудно е този човек да го преметнат за назначения, СРС-та или спецоперации. Затова и в случай че се препъне кандидатурата му, идва следващия бушон, който ще си чака времето, с цел да изгърми.
Логиката на партийния катран, който се излива върху Маринов, е явна. И е тъпо, че намесват президента в ченгеджийската битка като го накараха да се спъне в личния си декрет. Защото го слагат в неуместното състояние
да дава отговор на въпросите на властта
за какво е назначил Маринов за основен секретар преди година и половина и за какво до момента не го е упрекнал за нито една от осъществените интервенции. А публиката чака отговорите на други два.
Първият е - кое е това общество, което приема сериозно Маринов? Полицаите, които от седмици чакат да се възстановява работата им, синдикатите, които не дадоха даже 100 дни толеранс за работата му, тъй като считат, че е изцяло квалифициран и задоволително действен. Или европейските служби, които първи го поздравиха. Не от учтивост, а тъй като от година и половина работят с него и дружно осъществиха взаимни интервенции. Една от тях под управлението на Европол приключи с секване на рекордна контрабанда.
И вторият е какво чака президентът от Маринов след тежките си думи - да се обиди като Александър Манолев и да изиска министър председателят да отдръпна номинацията му? Да направи обществено допитване дали се харесва на обществото? Това е неуместно. Защото по изискване Министерство на вътрешните работи шефовете са измежду най-недолюбваните ръководещи. Затова и не попадат в рейтингите. Не приказват красиво, не се показват внимателно. Броят нарушителите, а не електората.
standartnews.com
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ